България е страна с хилядолетна история в развитието на животновъдството, което е стар и традиционен поминък на българското население.
Развитието на занаятите в българските земи през XVII и XIX в. допринася за подем в животновъдството. Този процес се стимулира и от свободния достъп на българските стада до Егейското крайбрежие.
И към днешна дата животновъдството е основен подотрасъл на селското стопанство в България, като най-развити към момента са овцевъдството и говедовъдството. Запазените традиции и дълъг опит са в основата на производството на месни и млечни продукти от породи с уникален вкус, цвят, аромат и здравословни качества, които са без конкуренция на външните пазари.
Положителен ефект върху увеличаването на поголовието и повишаване на качеството оказват фактори като природните дадености, традиционната мотивация у производителите и използването на съвременни процеси и технологии за отглеждане и угояване на живи животни.
Климатичните условия в страната благоприятстват развитието на естествени пасища и ливади, които са важна предпоставка за отглеждането на животните в природосъобразна и екологично-чиста среда.
